Петковден

ПОДАРЪК ВЛЮБЕН КАТИНАР С ИМЕНА ГРАВИРАНИ С ЛАЗЕР

29 лв.

ПОДАРЪК ТЕНИСКА С QR КОД С ТВОЯ ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

48 лв.

Показани 1 от 2 | 2 (1 Страници)

Какво да подаря за Петковден / 14 октомври

На 14 октомври българската православна църква отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева - Петка Епиватска, Търновска, живяла през X-XI в., обявена за светица. Народът смята Петковден за край на стопанската година и прибирането на реколтата.

От тоя ден започват вече есенните и зимните календарни празници, както и съборите в различни селища и храмови празници с чествания на светци. А това ще рече и среща на младите, сгледа, планове за годежи и сватби. В някои райони на страната, в съботата преди Петковден или в началото на седмицата - понеделник, колят черна кокошка, за да умилостивят "черната" болест - чумата, широко известна на народа. Други приемат, че това е епилепсията, която много по-рядко се проявява и не е епидемична. Затова и не може да бъде наречена "черна болест".

За света Петка се разказва следната легенда:

Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имущество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество.

Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла. След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп - прогледвал, ако е хром - се изцелявал.

Цар Иван Асен II чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство.

След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след загиване и на Видинското царство били прибрани в Сърбия. Впоследствие Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.